Климат и релеф

Дата на публикуване: 21.09.2021
Последна актуализация: 28.01.2022

Климат

Климатът на Шуменска област е умерено континентален. Основните фактори, обуславящи този тип климат, са разположението на областта в югоизточната част на Дунавската равнина и възможността за безпрепятствено нахлуване на северозападни, северни и североизточни въздушни маси.

Средната продължителност на слънчевото греене е 2204 часа/год. и е по-голяма от тази за страната, благодарение на по-малката средна облачност. Температурният режим на областта е типичен за умерено-континенталния тип климат – с горещо лято и студена зима. Средномесечната температура на най-студения месец (януари) се колебае от -2,5 °С на юг до -1,0 °С на североизток. Средномесечната температура на най-топлия месец (юли) е в границите на +21,0 °С +22,5 °С, като по този начин се оформя значителна годишна температурна амплитуда от 23-24 °С.

Характерни за областта са късните пролетни и ранни есенни мразове, които могат да имат компрометиращо въздействие върху селскостопанските култури. Безмразовият период (брой дни със среднодневна температура над 0 °С) в областта е 335 дни, а периодът с активна вегетация (брой дни със среднодневна температура над 5°С) е 252 дни, което се приема за благоприятно по отношение на отглеждането на земеделски култури на открито. Континенталният характер на климата се потвърждава в температурно отношение и от значителното отклонение на средните месечни максимални и минимални температури, както и от абсолютните екстремални температури – от -30 °С до над +40 °С, оформящи абсолютна температурна амплитуда от над 70 °С.

Средногодишното количество на валежите е в рамките на  500-750 мм, като се установява ясна тенденция на увеличава на валежите в посока от североизток на югозапад.

Релеф

Територията на северната и средната  част на област Шумен се включва в рамките на Дунавската равнина, докато южната й част – в Предбалканa и Стара планина. С повишаването на надморската височина в посока от север на юг се увеличава и степента на  разчленение на релефа, което се илюстрира със стойностите на показателя отклонение от средната надморска височина (в %). Тези стойности варират от под 50% за северната периферия на областта, до над 125% за южните й периферни части.